На 4 декември църквата почита Света Варвара

Имен ден празнуват: Варвара, Барбара

Света Варвара отваря вратите на празничния коледен и новогодишен цикъл.Света Варвара (гр. „чужденка”) живее в края на ІІІ век.

Заради християнската й вяра, я наказва собственият й баща като собственоръчно я обезглавява. Малка кост от мощите на великомъченица Варвара се намира в софийската църква „Свето Преображение” (кв. „Лозенец”).

Празникът :

За българина св. Варвара е покровителка на шарката и всички болести, свързани с обриви, на плодородието и домашните птици. Тя заедно със Сава е сестра на св. Никола. Старите българи казват: „Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава”. И още от дните на Варвара и Сава се чака  големият празник Никулден.

Вярва се, че Варвара „заварява” болестите, ала още по-опасна е св. Сава, защото ги „разсява” по хората. Празникът се определя като женски. Главна роля в ритуалите имат жените и девойките. С тях са свързани и повечето забрани. В голяма степен и св. Варвара, и св. Сава се свързват с грижата за здравето на децата и двете светици понякога се възприемат като орисници, пряко владеещи съдбата им.Според народното предание св. Варвара произхожда от Разложко – там, на мястото, където е убита, избликнала топла вода. Всяка година на деня на светицата при топлия извор се събира множество народ. Вярва се, че водата е лековита и цери всякакви болести.

Ритуали :

Жените пекат медени питки и ги раздават на пътниците – да умилостивят болестта, да я изпратят далече от домовете си. Раздават се също царевични питки и ракия.За Баба Шарка се меси и специална питка, която през нощта се оставя на полица – край огнището – да дойде болестта, да си хапне, да се смили и да не напада децата в къщата. Деца палят огън на кръстопът (децата трябва да са нечетен брой) и го прескачат, за да се предпазят от болестта. Главни от огъня се скътват за лек, ако случайно някое дете заболее през годината. Карат децата да скачат нависоко, „за да не ги завари Варвара”. За плодородие в много домове се меси специален обреден хляб, който стопанинът разчупва високо над главата си – да пораснат децата високи, да пораснат и класовете, и добивите. Върху хляба се пали голяма „варварска свещ”. Тази свещ е магическа и се пази през цялата година. Ако през пролетта и лятото надвиснат бури и градоносни облаци, изнасят я на двора и облаците се разпръсват, бурята отминава. Свещта се пали и при тежко раждане на добитъка.Двадесет дни преди Коледа, в средата на коледните пости, на Св. Варвара, по къщите тръгват „варварки” – млади девойки, които наричат за любов, щастие и берекет. Тях ги чака с радост всеки стопанин, даряват ги с брашно, боб, сушени плодове, ябълки. Затова наричат празника Женска Коледа. Тъй като св. Варвара се осмисля като покровителка на домашните птици, по-често на кокошките, на 4 декември може да се направи магия за тях – да не се разпръскват извън двора и да не се губят. За целта е достатъчно в двора да се наръсят в кръг варени зърна от царевица и да се оградят с въже. На кокошките се дават сварена пшеница, царевица, ечемик, овес, просо, за да носят повече. Вариво от пшеница или царевица се хапва сутрин от всички от къщата – да не се „запече полето”, да е влажно и да класят нивите. На места вярват, че от Варвара денят нараства „колкото иглен връх”.

Забрани :

Жените не работят никаква женска работа.

Гадания и предсказания :

Гледа се кой ще влезе първи в дома, дали ще е мъж или жена, дали ще е добър човек с късмет, дали ще са пълни ръцете му. Ако е жена, през годината ще се мътят женски пиленца.Девойките, които искат да се оженят, на Св. Варвара показват колко са пъргави и работни. Стават в ранни зори, опичат бяла погача и бързат да я раздадат по съседи и роднини. Която го стори първа, чака я венчило през годината.

Обредни вещи, храни и символи :

Трапезата се реди до прясно измазано огнище. Слагат се медена питка, паничка с мед, сол, пипер, шише с вода.